12 ноември 2007, понеделник – Банкок/Патея
Междуградският автобус до Патея се хваща от Екамай (източната автогара) и пътува 2 часа дотам по магистралата. Нищо, че ни казаха погрешно, че пътят е 3 часа. С това частично знание излязохме в понеделник от хостела и стигнахме далече. Решихме да си вземем карта на градския транспорт, защото беше време да поемем нещата в наши ръце. Това стана в една книжарница на Као Сан, която миришеше на тоалетна и предлагаше всички комерсиални книги за момента плюс всякакви пътеводители и учебни помагала за езици. Картата се оказа супер объркана (каква не-изненада), но ние все пак извлякохме полезна информация от нея. От Раджа-та в посока изток трябва да се хване автобус 15, да се слезе на площад Сиам, да се качиш на Небесния влак в посока изток и да слезеш на спирка Екамай. Елементарно, как не сме се сетили по-рано!
На стълбите на Небесния влак пак видяхме ученически музиканти, които бяха много добри и много ме зарадваха. Радостно бе и въздушното метро, защото е доста по-цивилизовано от автобусния градски транспорт. Преди качване питахме за информация на гишето, чиято господарка ни посъветва на разбираем английски да си вземем билети от машината. Там на екрана си избираш докъде искаш да отидеш и се изписва колко бата да вложиш в сделката. Вътре в мотрисата дори има екран с информация за следващата спирка, направо ни глезят вече! Сукуумвит, източният модерен квартал, си е съвсем друг Банкок.
Автогарата Екамай е скрита и трябва да кривнеш малко от главния път, за да я намериш. Първо я подминахме, спряхме едно момиче и то ни каза откъде да минем. Тук не се плашат от чужденците като в туристическия център на града. Гарата изглеждаше доста скромна като за такъв огромен град, но така да бъде, не се оплакваме. Нямаше много хора, лесно си взехме билети и с бодро настроение се настанихме в автобуса. Той много прилича на нашите между-голямо-градски автобуси.
Първият намек за същността на Патея беше идването на няколко двойки пропаднали западняци с млади тайландки. Всъщност това описва накратко идеята на Патея. Крайморски курорт, където идват западняци, често с неразрешими проблеми в родината. Вземат си някоя тийнейджърка под крилото, правят я като принцеса, а тя ги кара да се чувстват велики и им придава сладост и смисъл в живота. Истинска еротично-социална междуконтинентална симбиоза. Това го знаехме предварително, но се изненадахме от мащаба на този бизнес или маниер на живот, както бихте го нарекли. Но нека да стигнем и да видим с очите си.
Засега очите ни гледаха колко безкраен е Градът на ангелите и как се простира до безкрайност под издигнатата магистрала, която нашият автобус изяждаше бързо. Интересно е сега като сравня времето за излизане от София по празниците - един час - точно колкото от Банкок, който е десет пъти по-голям. Издигнатите пътища са голяма работа. Видяхме и на много места да се строят още. Тайландците наливат невероятно количество бетон в инфраструктурата си.
Постепенно преминахме към индустриални покрайнини и видяхме колко е развито строителството - навсякъде складове и дворове със строителни машини. Готино е, че дори и складовете им са с традиционната архитектура с остри криви ръбове на покривите. В края на краищата следите на града-чудовище изчезнаха и пътувахме по респектиращо гладката Магистрала 7 между палми и далечни хълмове, покрити с дива тропическа зеленина. Минахме през едно-две малки градчета, опасани с изключително много кабели по стълбовете и ето ни в преди-обяда на автогарата на Патея.
Патея (พัทยา • югозападен мусон) е град в Тайланд, намиращ се на източния бряг на Тайландския залив на около 165 км югоизточно от Банкок в провинция Чон Бури. Патея е един от най-успешните плажни курорти в света с 5.4 милиона посетители през 2005 г., като все повече туристи идват от бившия Съветски съюз и Източна Азия. Градът е самоуправляваща се община и се намира в силно индустриалната зона на Източното крайбрежие, но въпреки това си остава предимно туристически град с много малко промишленост. Патея е вторият град след Банкок по брой на високи сгради, много от които са с апартаменти за чуждестранни туристи. Икономиката на града извлича значитална полза от относителната близост до Банкок.
Без да чакаме да ни поканят, побързахме да заемем места в един от пикапите, чакащи да се напълнят с хора, насочили се към плажовете. Много типичен извънградски транспорт са пикапите в цял Индокитай. Десетина човека сядат на пейки в каросерията и се лашкат към екзотичните си мечти. Чакахме досадно дълго да се съберат достатъчно хора за пикапа, но добре знаехме, че пътници винаги ще се намерят. След 10-15 минути потеглихме. Бяхме прегледали картата на спирката и въпреки че там посоките север-юг бяха сбъркани (!), ни беше ясно, че пътуването е само на запад и после малко на юг до единия от плажовете. Разстоянията са малки, нещо като Слънчев бряг, само че без недовършеното строителство.
Тук плажовете са със западно изложение, обратно на Черноморието и ми трябваха няколко минути да свикна с мисълта. Пясъчният бряг загражда редици от палми, тротоар и голямо шосе. Плажът е гаден, за съжаление. Ивицата е много тясна и сякаш всеки квадратен метър е зает от платени чадъри, а хора почти няма. Ходихме известно време докато си намерим малко открито пространство, където да се настаним самостоятелно и да си намалим вземане-даването с мафията, доколкото е възможно. Времето беше сиво, облачно, но не и студено. Тук никога не е студено, ура!
Заливът на Патея е малък и от нашето място на плажа се виждаше на северозапад сушата, водеща към Банкок, а на югозапад има по-различна част от курорта, гориста, с почивни сгради и голям надпис PATTAYA. Малко навътре в морето имаше много яхти. Влязохме да поплуваме - нали затова сме дошли - но заради неприятното време не ни вървеше.
Преминахме към излежаване на плажа и не след дълго ни заобградиха разни лелки, продаващи доста екзотични храни, като сушени медузи, октоподи и други подобни. Само Николай имаше смелостта да ги опита. Колкото повече стояхме и се оглеждахме, толкова по-ясно беше, че това е град на мафия и проституция и тук стереотипите за Тайланд са верни. Постоянно се разхождаха наоколо съмнителни типове, нещо като пропадналите мексиканци от американските уестърни. Видяхме и прекалено много от западняците с местни момичета, за да ни стане гадно. Обстановката ставаше комична, заради един голям джип, натоварен с дънещи тонколони.
Изтърсихме се от пясъка и напуснахме този странен плаж. Насочихме се бавно нагоре към автогарата пеша, тъй като знаехме вече, че е близо и искахме да разгледаме наоколо. Крайбрежната улица е пълна с барове, ресторанти и хотелчета. Има тематично направени кръчми като от различни части на света - без съмнение за да се привлекат повече чужденци. Сякаш идващите тук са придирчиви, но както и да е.
Влязохме в голям мол, който също изглеждаше насочен към подсигуряване на щастливите нови международни семейства. Подпухнали чичковци си купуваха чорапи. На горния етаж на мола имаше едно голямо помещение, напомнящо много на социалистическите наши столове за хранене. Беше съвсем пусто. Обратно на улицата минахме покрай интересно архитектурно явление: голям хотел във формата на кораб. Заострен отпред, с мостик и всичко останало, както си му е реда.
Хотелът A-One: The Royal Cruise има уникален корабовиден дизайн, насочен с носа към морето. Четиризвездният хотел има 465 стаи за гости, всяка от които е проектирана в морски стил и екипирана с частни тераси, предлагащи драматични изгледи към морето на Патея. Намира се много близо до известните развлекателни и търговски места на града. Хотелът има и частни стаи за караоке, ресторанти, барбекю край басейна, музика на живо с дискотека, фитнес център, аеробика, йога, сауна и спа и центрове за масаж.
На мястото, където трябваше да завием на изток, видяхме една от онези сбъркани карти. Много странно, но не достатъчно, за да обърка вашите храбри пътешественици.
Изключително разпространени в Патея са адвокатските бюра за осигуряване на визи за постоянно пребиваване с цел брак. Не беше съвсем ясно дали става въпрос за уреждане на пребиваване на чужденците в Тайланд (моята теория) или за уреждане на младите тайландки в чужбина (теорията на Николай). Някой ако знае може да ни каже.
По-нататък минахме покрай по-луксозни хотели и едно място за продажба на скъпоценности пред главния прашен грозен път. В Банкок поне мият шосетата много често. Минахме и покрай някакъв открит цех за метални скулптури, направени от заварени най-различни дребни метални елементи. Бяха изложили статуи в реален ръст на Пришълеца, Хищника и Боба Фет. Общо взето с голяма радост си тръгваме от Патея. Това, че е някакъв прозрачен параван за трафик на момичета, не ни очарова особено, но това си е Тайланд.
На връщане във вътрешността на Банкок пак ползвахме SkyTrain, вече свикнахме с него и интегрирането ни в града се покачи доста нагоре. Помотахме се из мола и после скочихме на любимия ни рейс номер 15 за Као Сан.
Тук решихме да запълним един сериозен пропуск, а именно тайландски масаж. Внимателно разучихме кое от безкрайните заведения е истински масаж, тоест без нежелани от нас екстри и без да не е маскиран публичен дом. Избрахме си едно място близо до дома и за радост на викачките отвън влязохме в заведението им. Те казват на масажа “массâ”. На входа има любезна посрещачка, която показва един лист с ценоразписа. Според него сеансите са няколко вида и се делят на 30 минутни и едночасови. Ние си избрахме краткия за 100 бата (“баа”). След това друга жена ни каза да я последваме, качи ни нагоре по тесните скърцащи стълби и ни посочи в коя стая да влезем. Разбира се, предварително си бяхме оставили обувките долу.
В стаята за масаж светлина почти няма и е много тихо и спокойно. Има няколко реда матраци и на всеки от тях стои масажистка, която си говори някакви много забавни, но неизвестни за нас неща с другите и всички постоянно се смеят. Самият масаж е много релаксиращ. Все едно ти разглобяват тялото и го сглобяват наново, за да излезеш нов човек. Понякога натискат и опъват доста силно, но точно колкото да не те заболи трайно. При сменяне на позата те потупват и ти правят знаци как да застанеш. Имат си точно определена програма и са много печени. След половин част им казахме чао и се прибрахме много освежени. В градината-ресторант на хостела имаше туристи не-гости на хостела, хапващи по масите, а ние леко по чорапи се изнизахме нагоре по стълбата и вече си бяхме вкъщи.