8 ноември 2007, четвъртък – о-в Лама, Хонг Конг
Толкова много вода около нас и още не сме стъпили на плаж в топлия тропически ноември? Непростимо е за двама бургазлии и в този паметен ден тръгнахме да оправяме несправедливостта. Нямахме търпение да отидем на острова, откъдето е снимката с волейбола. Планът ни за отсядане на острова беше чак след връщане от Тайланд, но нищо не ни спираше да го посетим предварително.
Името на целта ни е остров Лама (南丫島). Той е точно на югозапад от централния остров и на 30 минути плаване с ферибот от ifc терминала.
От континента прескочихме на о-в ХК със звездния ферибот и оттам се преместихме на островния терминал, обслужващ най-различни маршрути по море. Кейовете са няколко и единият от тях, номер 4, е за нашата благородна цел. Кеят има две страни, от които тръгват различни кораби - за Юнг Шу Уан (榕樹灣) и Сок Куу Уан (索罟灣), които са двете основни села на острова. Нашето беше първото.
Изненадахме се, че за да си се качиш на ферибота, трябва да сложиш точен брой стотинки и затова има една будка наблизо, в която ти развалят пари, за да може максимално лесно да се качиш на ферибота. Няма суматоха и несръчно изтърсване на джобовете в търсене на точни пари, всичко е лесно и праволинейно.
За да стигне до Лама, фериботът тръгва на запад и заобикаля Централния обратно на часовниковата стрелка. Корабът е пълен с хора, забягващи към природата и най-вече малки ученици на екскурзия. Във ферибота има дисциплина и не пускат да си покажеш и носа навън. Разбира се, има и климатик. По пътя се разминавахме с разни товарни кораби и влекачи, които са изпълнили цялата морска шир на ХК.
А защо ни привлече този остров въобще? На първо място: фактът, че там се хвърля плажен волейбол. И това е само началото на чара на това убежище на западняци, свободни души и местни рибари.
Населението на няколкото села на остров Лама е общо към 6000 човека на площ от 14 км². Къщите са най-много на 2 етажа. На острова няма коли. Да, няма автомобилен транспорт: само прекрасна тропическа природа и хора, движещи пеша или с колело. Островът е опасан от идеално асфалтирани пътечки и единствените моторни возила там са едни много тесни четири-колесни тракторчета за транспортиране на багаж. Обстановката е съвсем непринудена, дори в миналото е бил известен като хипарско сборище, но това е минало и въобще не значи мизерия и анархия, а напротив. Все едно е целогодишно ваканционно селище край морето. Името на острова 南丫島 идва от Y-образната му форма и затова са избрали един Y-образен йероглиф от китайския език.
Приближаването по море към Юнг Шу Уан ни показа комините на електроцентралата зад хълма, множеството “паркирани” рибарски лодки, една беседка, която прилича на мини храм и земята около залива, нашарена от ниските къщички. Теренът рязко се изкачва и снишава, което придава живописност като в останалата част от ХК, но в умален вариант и без бясното строителство. Слизайки от ферибота, видяхме стряскаща гледка: целият кей по дължината си от 90м е пълен с паркирани колелета. Доста ръждясали и изтормозени от използване. Има много хора, които живеят на Лама и работят в Центъра, комбинирайки колелета с кораб. Вече усещаме екзотичния аромат на тукашния начин на живот, както и привлекателността му, особено ако идвате от гигантския мегаполис, а в случая няма откъде другаде.
Следващата любопитна изненада, след вело-кея, е стената за обяви. Тук четем, че са намерили GSM еди-какъв си и който си го познае да звънне на този номер. Друга обява твърди, че е изгубен фотоапарат с ценни снимки и моли: който го намери да го върне. Впечатлението от острова като сплотена комуна се засилва. Наистина са силно общество и това си личи от добре поддържания сайт lamma.com.hk. На съседната стена пък има обяви от дружеството за защита на животните на о-в Лама, които очевидно са много активни хора. Видяхме снимки на котета и кучета, които си търсят стопани.
Бяхме решили да си уредим спането тук за след Тайланд и тъй като навсякъде пишеше, че е лесно да се намери хотел на място, без резервация, преминахме към прилагане на това знание на практика. Във втория хотел веднага след кея (хотел във вид созополските семейни хотелчета, само че само на 2 етажа) ни отвори една лелка и ни покани вътре. Тя беше от хората, за които английският е предизвикателство. След полу-успешни опити за разбирателство, тя набра шефката по GSM-а и ми даде да си говоря с нея. Оказа се, че нямат една стая с две легла, а нас друго не ни устройва. Хайде чао, приятен ден.
След няколко къщи видяхме комплексче от група сгради, именуващо се Bali Holiday Resort. Вътре ни предложиха вариант какъвто търсехме, даже нещо повече: цял обзаведен апартамент с хол, кухня и две отделни стаи с по едно двойно легло. Но за него по-подробно при второто ни идване на острова. Засега оставихме таксата от 450 HK$ (общо за двамата), дадоха ни бележка-резервация с писания на китайски и можехме само се надявахме, че е истинска. След това продължихме по главната уличка на селото и се оглеждахме за табели за към плажа. Минахме покрай малък полицейски участък, малък клон на банката HSBC, един готин ресторант с морска храна (жива в аквариуми) на открито, универсален магазин и няколко бара. От един магазин за морски принадлежности си купих бански - бермуди.
На първия разклон на главната улицата се случи така, че хванахме грешния път направо, а е трябвало наляво. Забивахме се във все по-малки улички и смешното беше, че и двама китайци бяха с нас и всяка от групичките се правеше, че не се е изгубила. Но не беше проблем, става въпрос за 5 минути връщане назад до разклонението.
На излизане от селото, по сенчестата алея, се стига до едно разклонение, където всички посоки са означени с табели, има и карта с разстоянието до всяка точка на острова в минути. От края на селото надясно се отива към електроцентралата, а наляво - към вятърната електроцентрала Lamma Winds. А ние продължихме напред, към плажа. Минахме през зелени площи, обрасли с ниски палми с много широки листа- стават за легло. И изглеждат непроходими. Освен това има и змии, дори ние видяхме една. Катерихме се по дърветата, висяхме по клоните и накрая стигнахме до брега.
Тук всички плажове са доста силно облагородени. Заведенията и магазинчетата са едно на ръка - и в случая по едни на брой. Има пейки в сянката и много добри обществени сгради с тоалетни, съблекални и душове. И всичко работи без грешка. Нашият плаж се кава Power Station Beach (洪聖爺灣泳灘 • плажът на електроцентралата) и е един от няколкото подобни на острова. Пясъкът е едър, което не е идеален вариант, но е чист, сякаш имаше нужда да го споменавам... Има малко скали за разнообразие, а там, където е шамандурата, е опъната мрежа, която на практика отделя мястото за плуване от океана. Наричат я “shark net” (мрежа за акули). Никакви гадини не могат да припарят до туристите и не може да те завлече течение навътре. Въобще всичко е подсигурено с внимателна грижа за човека, отново. Предполагам, че за някои хора това звучи прекалено стерилно и бунтарският дух би се разбунтувал. Това наистина е така, донякъде, но ако им следваш правилата ще си прекараш страхотно, а и не се усеща да е подтискащо свободата. Все пак сте предупредени. В ХК ако се пуснеш по течението, нямаш никакви грижи. Но ако искаш да си против течението, тогава е много трудно и почти невъзможно да успееш.
На плажа беше пълно с отпускари или местни, или и двете, разликата трудно се вижда. Тук си намерихме хлапета с волейболна топка и ето, че вече реализирахме мечтата си да играем плажен волейбол на толкова далечно и приятно място. Малките бяха много ентусиазирани и хвърляхме доволно дълго време. Достатъчно дълго, за да научат поне една българска дума - “Аз!”. Накрая се разбра, че са само момичета, а на мен ми струваше, че има няколко момчета. Снимахме се за спомен и групата им се разотиде.
Много народ се занимаваше с игри и разходки по плажа, но почти никой не влизаше във водата. Може би защото ноември е леко хладен месец за тях. А за нас беше перфектно. Плувахме за първи път в океана и се изненадахме, че водата е много по-солена от Черно море и много по-лесно се изтласкваш на повърхността. После, уморени от плуването, се размазахме на плажа и бирата ни се услади максимално.
Към 1 часа се организирахме да си ходим. Бяхме останали с грешното впечатление, че последният ферибот е в 14:30, защото сме гледали само половината от разписанието. По-обстойно обикаляне на Лама ще има през второто ни посещение, а засега оставаме тотално очаровани. Струва ми се, че това е най-хубавото място на света. И до голяма степен си е така, защото много западняци идват тук и голяма част от тях си остават завинаги. Още докато плавахме насам с ферибота един англичанин си уреждаше по телефона административните въпроси по закупуване на къща на малкия остров.
Обратно в ХК, ако не си спомням какво сме правили няколко часа, най-вероятно сме се мотали из молове. Особеност на местонахождението. По-късно вечерта решихме да посетим някой местен бар и за тази цел слязохме долу в рецепцията при скъпоценния компютър с Интернета. Там винаги се мотаят разни настаняващи се, напускащи или мотаещи се туристи с огромни раници. Бяха предимно азиатци - корейци, японци, виетнамци, братя от родината на континента... Къде сте, европейци?
Рецепцията е оборудвана с хладилник с напитки, което е много добре, защото тук човек има нужда от разхлаждане по всяко време. Започнахме да търсим напосоки сайтове на барове и си набелязахме няколко интригуващи, но накрая мярнахме Hard Rock Café и решихме да заложим на сигурното. Още повече, че се сетихме как сме минавали покрай него. Намира се на много лесно място: бул. Кантон, покрай океанския терминал на западния бряг на Каулюн.
През нощта ХК се променя рязко. Улиците са (относително) пусти и градът има друго излъчване и характер. Изглежда почти опасен. На отиване свихме по грешен завой и изведнъж попаднахме в някакъв притъмнен оазис на бездомници, лежащи на плочките. Докато ги подминавахме ни подвикваха нещо и за първи път се притеснихме леко. Невъзмутимо минахме покрай тях, неуспешно преструвайки се, че знаем къде отиваме. Минута по-късно бяхме извън неловката ситуация, в безопасността на ярко осветените улици.
Пристигнахме в легендарното Hard Rock Café към 11 часа и заведението беше средно пълно, по-скоро празно, според очакванията ни за бурен нощен живот. Интериорът е западняшки, има малки продълговати масички и няколко големи маси пред сцената. Там забиваше кавър-група, която “ставаше” и ние двамата с Ники си пиехме биричката с удоволствие. Към 12 часа се случиха две неща: групата си отиде, последвана набързо от всички посетители, и ние решихме да пробваме “твърд” алкохол. В менюто има специален раздел “тежки” коктейли (Hard Core) и помолихме добрите сервитьорки да ни донесат по една чаша. За съжаление този “твърд” алкохол беше нещо като сок и не разбрахме какво му е тежкото. Ясно беше, че е време да се чупим, под звуците на NIN и гръндж музика.
На връщане по пустата улица ни засече една работеща лелка с невинен въпрос: “beautiful young girls?” (“красиви млади момичета?”). Ние се усмихнахме учтиво и я заобиколихме. Прибирахме се пеша, защото беше 1 часа и по бул. Нейтън минахме покрай едни куки, които зареждаха или опразваха машина с монети. Бяха с бронирана кола и единият от тях държеше пушка тип помпа. Със заплашително изражение, казващо на международен език, че е готов да я използва. Добра допълнителна тръпка за край на този дълъг ден.