18 ноември 2007, неделя – о-в Лама
През изминалата нощ в Ah Shan Hostel бяхме в нова стая с 4 легла на два етажа, този път за 8 човека, но нямаше никой друг освен нас. Супер. Само че банята отново беше обща за нашия и още два подобни апартамента. Някакви китайци се мотаха пред телевизора в общата стая, но не сме се заговаряли с тях. Сутринта се изнесохме за пореден път с багажите през метрото и изскочихме на любимото ни място Чим Ша Чой, където хвърлихме приятелски поглед на обаятелния квартал. Ранната сутрин беше изпъдила индийците-търговци на костюми и никой не ни досаждаше. Оттук се качихме на ферибота за Центъра и станахме свидетели на типичната мъгла/смог, която беше обвила небостъргачите на о-в ХК и им придаваше доста артистичен вид, предизвикващ ме да снимам още и още.
Време е за случка с комедия, напрежение и екшън с участието на моя милост. Преди да хванем ферибота за Лама, исках да мина през един магазин от ifc Mall за бърз поглед през витрината. Имахме 20-30 минути до отплаване и оставих Николай на кея, а аз се насочих на обречена мисия до мола и обратно за 15 минути. Той е съвсем близо по права линия, но няма как да се стигне дотам, ако не минеш по пешеходния надлез и после кой знае как да смениш етажи и да стигнеш до отсрещния ъгъл на търговския център. Това го направих, но като тръгнах да се връщам, въобще не можах да схвана откъде трябва да мина. Звучи странно, но не виждах обратния път и започнах да се лутам в многото различни и грешни посоки. И това пред погледа на учудените чистачи, работещи преди отварянето на магазините. По едно време излязох на терасата на един ресторант на третия етаж и надлезът се падаше точно под балкона. На няколко метра, но недостижим. Хванах асансьор за един етаж и когато най-после тръгнах по надлеза, вече оставаха 2 минути и затова тичах срещу смутените хора, идващи на работа сутринта. Появих се задъхан на портала за ферибота една минута след като го бяха затворили и това беше голямо разочарование, защото за малко щяхме да успеем. Наложи се да седнем и да изчакаме следващата лодка.
Стъпихме в обетованата земя, о-в Лама и скокнахме направо от кея в резервирания за нас апартамент от групата Bali Holiday Resort. Там ни посрещна една дама, различна от господина, при който се резервирахме. Трябваше да й обясняваме допълнително и тя евентуално ни намери записани в бумагите. Беше прекалено рано за настаняване и само си оставихме багажа до рецепцията. До филмите на DVD под наем с наглата цена от 10 HK$. В Шанхай толкова струва да си купиш едно DVD и половина (пиратско).
Днес е неделя и островът гъмжи от всякакви пришълци, най-вече семейства с малки деца от другите части на ХК. Те бяха тръгнали на излет и бяха окупирали специалните места за барбекю с беседките и чистите спретнати огнища. И ги използваха по предназначение. Снимахме се с едно братче и сестриче, играещи си с цветен чадър и затрудняващи майка си в задачата й да ги следва навсякъде по хълмовете. Накарахме я да ни снима и тя така и направи. След това се отдадохме на лежане на плажа и плуване в океана, на което изглежда не можехме да се наситим.
Малко по-късно, след бърза забежка до селото за настаняване в апартамента, се върнахме във вътрешността на острова. И продължихме да вървим по криволичещата асфалтирана пътека в джунглата чак до другото голямо село. То се намира в югоизточния край и се нарича Сок Куу Уан (索罟灣 - залив за пикник). Много впечатляващо е като се доближи от височината на хълмовете, защото в големия залив е пълно с паркирали лодки и конструкции за тяхното обслужване. Тук рибарите са много активни, може би защото туристите и отпускарите консумират пресния им улов и кръговрата се завърта.
От Сок Куу Уан започнахме обратното ходене по източния склон на планината-гръбнак на острова и благодарение на това решение успяхме да видим нови неща. Запътихме се към едно мини-село, което имаше голям кей. Там пред очите ни пристигна един кораб, стовари група ученици и те плъзнаха наоколо, въодушевени от внезапната доза чиста природа. А ние цепихме направо надолу към едно малко рибарско село, където беше по-мизерно от обикновено и ни лаеха три еднакви червено-кафяви кучета тип кокер шпаньол. Собствениците им излязоха и ги смъмриха, но ние бяхме готови на всичко и не избягахме. Пък и кокерите не са толкова плашещи, колкото си мислят.
Смелостта ни тепърва щеше да се изпробва от следващия маршрут, по който поехме. За да продължим на север трябваше или да се върнем нагоре през гората, или да минем по стръмните скали между джунглата и океана. Така и направихме. Камъните бяха на места почти отвесни и минаването бе истинско екстремно преживяване, но за щастие мина дори и без загуба на обувки. След като излязохме на открит плаж, минахме покрай едни рибари, които през цялото време са наблюдавали подвизите ни и сигурно са си мислели колко сме глупави. Поздравихме ги сърдечно и продължихме по малка новооткрита пътечка из гората.
По планината тук-таме има много малки места за почитане на Буда, приличащи на малък надгробен камък. Не разбрахме точно какво са и за нас си остават отличителна част от пейзажа.
Изкачвайки се от екстремния скален плаж към планината, минахме през малка джунгла, но в никой момент не сме се чувствали загубени. Първо, островът е много малък и второ, слънцето показва посоката. Дайте ни севера и не ни мислете. По криволичещите горски пътечки излязохме на високо и на открито и видяхме вездесъщата топло-електроцентрала, което ни напомни, че тук има и един друг вид електроцентрала, представляваща туристическа забележителност. Нарича се Lamma Winds и е единична вятърна електроцентрала със стълб и перка. Не само наподобява на многобройните германски братовчеди, ами е истинско немско производство. Перката е на височина от около 50 метра и се видя веднага след като получихме добра видимост на острова. С туристически хъс и силно любопитство, веднага се насочихме натам.
През 2000 г. ХЕК (хонгконгската електрическа компания) поела инициативата да изследва практичността на използването на вятър като безкраен източник на енергия. През 2001 г. започнали програма за наблюдаване на вятъра в По Той и остров Лама. После ХЕК предали проект за построяване на първата свързана в електро-мрежата вятърна турбина на остров Лама. През 2004 г. хората, отговарящи за околната среда, одобрили проекта и ХЕК получила разрешение за строеж и използване на инсталацията. Договорът бил даден на немската фирма Nordex Energy GmbH. Вятърната турбина на Лама е стандартна машина Nordex с диаметър на ротора 50 м, мощност от 800kW и тежест над 80 тона. Проектирана е да работи в продължение на 20 години.
Около вятърната електроцентрала има нещо като обособена местност или малко паркче с плочки и пейки и с доста китайци от всички възрасти, размотаващи се наоколо. Семейства, групи ученици, двойки, хора от Центъра, любители на недалечния туризъм. Мястото по усещане много прилича на Камбаните край София.
В ствола си кулата на електроцентралата всъщност е цилиндър с диаметър няколко метра и има врата като тези в корабите със заоблени ръбове, през които се влиза вътре и нагоре по въображаемите за нас стълбички. Николай се опита да отвори вратата със сила, за огромно забавление на един китайски малчуган, но цялата балканска мощ не можеше да пречупи германската решителност и точност.
Някъде наоколо свети екран, който показва колко киловата чиста енергия се генерират в момента и някакви други електро подробности, както и плакат с описание на това чудо на техниката.
След електро-туризма, се прибрахме по добре познатия ни път. На кръстовището между вятърната централа, голямата електроцентрала и селото, асфалтираният път е по-широк от обичайното. Точно там видяхме единствения автомобил на острова, един джип на електрокомпанията на ХК. В нашето апартаментче от Bali Holiday Resort разпуснахме след уморителната експедиция и усетихме какво е да си на безгрижна почивка. Хич не се чуди, в Bali на Лама остани!
Този вид апартаменти се водят “сервизни”, тоест за временно настаняване на хора, които си местят жилищата, но беше ясно, че на практика е точно за два броя млади двойки, излезли от града да лудуват. Ние двамата не се вписвахме в тази графа, но пак си имахме цял апартамент и трябваше да го използваме напълно, което значи едно нещо: готвене. И какво да правят двама българи в ХК за вечеря? Салата с домати и краставици, разбира се. Хайде навън до близката зарзаватчийница. Какъв по-добър начин да се почувстваш местен. От магазина взехме спагети, защото имахме микровълнова печка в страхотния апартамент. А навън бяха изложени зеленчуците и аз си събрах домати, краставици и лук (който се оказа чесън) в отделни торбички. На касата много странно ми изгледаха торбичките и ги сложиха всичките заедно на кантара. Тук всички зеленчуци се таксуват заедно и само съм прахосал найлонови торбички. Междуконтинентален еко гаф!
Навън вечерта беше много приятна и се прибирахме бавно, за да й се насладим. Славата на острова като хипарски рай не е съвсем заслужена вече. В близкото минало - да. Сега има весели компании, но те са съвсем културни.
И така, ето ни вечерта уморени в готиния хотел, салата домати и краставици плюс чипс, салата и спагети с клечки. И бира. По телевизията дават изборите за кмет, които в момента се случват в ХК. Ние знаехме за тях и отпреди, защото по целия град има разлепени предизборни плакати. Обаче те са драматично по-различни от нашите неграмотни кметски агитации. Плакатите на различните кандидати за ХК са съвсем стандартизирани. Представляват транспаранти, простряни върху оградите на градските улици. На всички кандидати рекламите са еднакви размери и имат само една снимка тип паспортна и някакъв текст. Без излишно развихряне на политическия графичен дизайн. Цивилизована работа.
Освен изборите даваха и много смешен японски детски сериал с големи роботи, които тероризират Земята. Заучих песничката от финалните му надписи.