6 ноември 2007, вторник – Хонг Конг
Събуждане и скачане с нова енергия, в деня, когато посетихме Чим Ша Чой за втори път, после Централен ХК и връх Виктория. Сутринта хванахме метрото - билет се купува лесно от машина - и слязохме на станция Чим Ша Чой. Там долу намерихме приказни градини и фонтани и любимото ни обменно бюро с най-добрите курсове. Един щатски долар е около 7.5 ХК долара, а един ХК долар е точно един китайски юан. Най-лесно се помни, че и двете валути са приблизително 10:1 към еврото.
Насочихме се към морето и се качихме на един надлез над бул. Салисбъри, който минава покрай южния бряг на Каулюн. От надлеза се откри страхотна гледка на юг към Централния остров. Когато далечните небостъргачи са обвити в мъгла и напечени от слънцето, се получава смайваща картина.
Слизайки от надлеза и насочвайки се към ферибота на запад, попаднахме на Алеята на звездите. Беше тотална изненада. Това е нещо като холивудската алея на славата, но пълна с имената на звезди и отпечатъци от най-обичаните герои от хонгконгските филми. Има статуя на камера, осветление, звукар и празен режисьорски стол, където туристите сядат да се снимат. По-нататък започват самите звезди и като видях най-любимите ми екранни герои, подскачах от радост. Тук са, като се започне от всеизвестните на запад Брус Лий и Джет Ли, до култовите тук Чоу Юн Фат, Джон Уу, Стивън Чоу и тройката зад “В настроение за любов” Уон Кар Уай, Маги Чюн и Тони Люн. За последните може да се каже, че поначало ме заинтересоваха от Хонг Конг като място, вечно отдадено на стил и елегантност. Ще се споменават още доста по-нататък. По алеята беше много приятно да се мотаеш и имаше доста други туристи, предимно азиатски, които услужливо и с удоволствие ни снимаха с плочките на звездите. До алеята е разположена група музеи и въобще този район неслучайно се казва “Културен център на ХК”.
Кеят на ферибота се намира на старото място на гарата към Кантон, английското име на провинция Гуандон (广东). Гарата сега е изместена малко на изток, върху изкуствено разширена суша, но на старото й място още стои часовниковата кула от едно време. Всъщност точно тук бяхме и снощи и сега виждаме мястото в дневна светлина. Голям транспортен център е, защото освен Star Ferry, тук е и Океанският терминал за големите кораби и последна/начална спирка на градските автобуси. Малко по-нагоре пък е митичният хотел The Peninsula, от който струи романтика и екзотика. Хотел The Peninsula Hong Kong (香港半島酒店) е отворил врати през 1928 г. като първи хотел в Хонг Конг и е един от най-известните хотели в ХК сред хората от цял свят. Намира се на кръстовището на бул. Нейтън и бул. Салисбъри и бил гласуван няколко пъти за най-добър хотел на Земята.
Разходката ни из Чим Ша Чой свърши при Star Ferry (Звездния ферибот), истинска легенда в града, която може да се проследи чак до края на 19 век, когато британците са стартирали масовото обществено прекосяване на протока. Флотилията от 12 ферибота действа по четири курса из пристанището и носи над 70 хиляди пътника на ден, или 26 милиона на година. Въпреки, че има други начини за пресичане на пристана (с метро или тунели с шосета), Star Ferry все още е ефективен, популярен и евтин начин за преминаване.
Оттук може да се вземе ферибота в две посоки към Централния остров. Едната спирка е HKCEC - Изложбеният и конферентен център на ХК (накратко “Експото” или тяхното НДК) в района Уан Чай. Другата спирка е ifc - Международният финансов център, най-високия блок в града (до 2010 г.) и място за хващане на други фериботи към останалите острови. ifc също е голям мол, което ме подсеща, че моловете са едно от най-типичните явления в ХК. Навсякъде има молове, дали ще е в подлези, на приземни етажи или във високи блокове. Може да се каже, че ХК е един голям мол, тъй като тук няма ДДС и е рай за пазаруване. Дори и да не се интересуваш от такива неща, манията за купуване е зарибяваща и по-добре да й се отдадеш.
Първоначалната сграда на изложбения център на ХК е построена на разширена земя до бул. Глаукастър през 1988 г. Стъклената завеса е била най-голямата на света по това време и гледа към пристана на Виктория в три посоки. Втората фаза на центъра, която се намира върху изкуствена земя, е била построена от 1994 до 1997 г. и има покрив във формата на птица или костенурка. Свързана е със старата част чрез въздушен мост. Проектът е отнел само 48 месеца от увеличаване на земята до завършване на строежа.
Засега ние се насочихме по вода към Експото, за да направим оттам голяма бавна разходка пеша към ifc. Ферибот има на десетина минути и плаването до другия бряг трае долу-горе пак толкова. Срещу скромните 2.2 HK$ се наслаждавахме на минаването на един километър, който е едно от прекрасните неща в ХК. Само да стоиш и да гледаш през прозореца е страхотно. Постоянно се въртяхме във всички посоки, за да видим всичко: небостъргачи, заливи, планини, море, кораби, трескава дейност. Има много хора, които така ходят всеки ден на работа. Kоренно различно е от тъпкането по автобуси и метра. Дизелово-електрическото корабче е абсолютно същото като едно време, към началото на 20 век. Интересното е, че облегалките на пейките за сядане имат две положения в зависимост накъде плава ферибота. Няма предница и задница, само буташ облегалката в правилното положение. Жалко, че в момента Star Ferry са във финансова криза и се опитват да прилагат непопулярни мерки като оредяване на графика и вдигане на цените.
Акостирахме на кея и се озовавахме в подножието на Експото (會展), а на юг е израснала гора от небостъргачи.
Районът около Експото е доста туристически и всякакви хора се шляят наоколо. Хвърлихме по един-два погледа (и фото обективи) към отсрещния, южен за Каулюн бряг, където сградите не са чак толкова високи. Но пак са доста високи. Там на запад се вижда и строежа на следващия най-висок небостъргач, ICC (Международния търговски център), който трябва да е завършен през 2010 г. и ще стане висок към 500 м, за разлика от сегашния великан Two ifc с неговите “жалки” 416 м.
Експото е проектирано във формата на листа, напомнящи на знамето на ХК и е толкова голямо, че по средата през него минава улица за коли. Естествено, влязохме вътре да видим каква е хавата. Оказа се, че в момента тече изложение на производители на оптика от цял свят. Само че пускаха с пропуски. Няма проблеми, веднага се наредихме на опашката за акредитация. Дадоха ни оранжеви баджове, но те бяха незавършени, защото трябва да се сложи истинската акредитация в тях. А тя се взема от друга опашка. Решихме да не прекаляваме и си останахме само с гордо провесени празни баджове на врата и се насочихме към вътрешността на Централния остров. Една сграда, която държах да намерим, беше Lippo център - кули-близнаци с разчупени форми, уникална архитектура както винаги. Другата важна беше Bank of China, чийто триъгълен дизайн е вдъхновен от детска игра с бамбукови клонки. Много е красива, особено нощем като я осветят. Един от символите на ХК и невероятно красив небостъргач.
Bank of China (Hong Kong) Limited (BOCHK • 中國銀行(香港)有限公司) е втората по големина търговска банкова група в Хонг Конг (след HSBC) по отношение на авоари и клиентски депозити, с над 300 клона в Хонг Конг. Основана е през 2001 г. със сливане на 12 клона на Bank of China в ХК и е излязла на стоковата борса през 2002 г. Към края на 2003 г. банката е имала 763 милиарда HK$ в авоари и е имала нетен доход от 8 милиарда HK$.
Кулата на Bank of China (BOC Tower • 中銀大廈) е един от най-отличителните небостъргачи в централния Хонг Конг. Намира се на бул. Гардън №1. Проектирана е от И. М. Пеи и е висока 305 м с две мачти, достигащи 367 м. Била е най-високата сграда в Азия от 1989 до 1992 г. и е била първата сграда извън Съединените Щати, която е минала 305 м височина. Сградата е критикувана от някои поддръжници на Фън Шуи заради острите си ръбове и отрицателните символи с многото хиксове, но те са били подобрени в окончателния дизайн. От някои ъгли профилът на сградата прилича на сатър, който е насочен срещу сградата на HSBC Hong Kong.
Ходим си ние между небостъргачите и невероятно чистите и поддържани градинки и се натъкваме на - какво е това? - спортна площадка точно между луксозните финансови офиси от стъкло и метал. Площадката е блестяща, все едно че не е на открито; и е оставена на произвола на населението. Абсолютно в перфектно състояние беше. Стълбовете бяха обвити с нещо меко като боксова круша, за да не се наранят активните азиатци. Един китайски младеж си хвърляше волейболна топка съвсем сам, а ние естествено се присъединихме към него и хоп, мисията изпълнена още на втория ден - хвърляхме волейбол в Източна Азия. Но все още в градска обстановка и плажът ще последва в по-късен ден.
Когато се уморихме, се здрависахме и се разделихме с приятелската реплика “Хайде, ще се видим после“, въпреки че въобще не го познавахме. След спорта седнахме в близкия МcDonald’s и попаднахме на по-добрия от обикновените им сандвичи, Big ‘n’ Tasty, който се появи в БГ няколко месеца след връщането ни. Наистина е по-добър и по-голям от познатия Big Mac, особено когато си гладен. Иначе сутринта обикновено си вземахме по някое кексче и мляко или Coca-Cola Zero от малките магазинчета 7-Eleven, които са завзели района.
Интересното при ходенето покрай небостъргачите е, че доста често сме в покрити надлези, които свързват блоковете и не се налага да чакаш да пресичаш улици. Видяхме и бензиностанция Shell в приземния етаж от небостъргач. Тук кой ще си позволи собствена сграда...
В централния квартал много често срещахме “бели” хора, все костюмари и господари на финансовия свят. Нищо чудно, защото оттук минава търговията с цяла Югоизточна Азия, тъй като ХК е най-близкия капиталистически район до експортния център на Китай - град Шънджън (深圳 • дълбоко източване), провинция Гуандон, който пък е свободна икономическа зона на родината. Тук наоколо комунизмът не е важил много-много, дори и в най-дивите години на Културната революция. Тогава партията е построила Шънджън като цял мегаполис, за да се възползва от близостта до ХК и търговията. Не че имат избор, особено след Опиумните войни. Но това е друга история...
След още няколко градинки и басейнчета, които бяха толкова хубави, че всеки момент очаквахме някой да ни изгони, стигнахме до Високия блок, Two ifc. Той е вторият небостъргач от групата ifc, а първият е до него там и е със същия дизайн, само че двойно по-нисък.
Комплексът ifc е построен изцяло на изкуствена земя като част от проект за 40 милиарда долара за централна станция на летищния експрес. През 1996 г. предприемачът Sun Hung Kai е предложил 5.5 милиарда долара за правата за строителство. The MTR Corporation (градският транспорт) също имат дял и през 1996 г. са предложили два офис блока с по 40 етажа пред станцията, всеки с височина 200 м. Но след това са решили да вдигнат една мега-кула с височина 400 м, за да направят отличителна забележителност с добър изглед навън. Сега са две кули, енда много висока и друга наполовина толкова висока. Казват се One ifc и Two ifc и са проектирани от Сезар Пели, архитектът на кулите Петронас в Куала Лумпур (най-високите кули-близнаци в света). Цената на строителството на Two ifc е около 20 милиарда HK$. По време на строежа в най-напрегнатите моменти е имало 3500 работника от цял свят.
Когато си в подножието на тези супервисоки сгради, трябва толкова да си изпънеш врата за да видиш върха, че те заболява главата. И когато снимаш отдолу, фотоапаратът не може да фокусира върха и той винаги е замъглен. При ifc върхът е с леко извити навътре шипове, което е отражение на стария стил азиатска архитектура. Ако тук не си пазят идентичността, не знам къде. В ХК никога не са доволни, когато направят нещо супер-огромно, ако то не е и супер-стилно. Вкусът е закон.
Наобиколихме ifc комплекса и се разходихме в мола, който заема първите 3 етажа и свързва двата небостъргача. Нямаше как да не пробваме да се качим нависоко и отидохме да питаме на рецепцията как може да се качим без да им правим проблеми. Казаха ни, че единственото туристическо място е Музеят на финансите на 55 етаж от общо 88 и офертата ни се стори добра. Оставихме си личните данни, срещу тях получихме еднодневен пропуск и хайде с него в асансьора. Горе по коридорите хората бяха много загрижени да не кривнем от правия път и ни упътиха към въпросния финансов музей. Нямаше жива душа там и ние първо се залепихме на прозорците и станахме свидетели на смайваща гледка. Дори и най-високите други сгради бяха под нашето ниво, освен може би Central Plaza, предишният най-висок блок. Готино беше и да гледаш хората като мравки и колите като модели от Matchbox, всеки си търчи по задачите и си търси мястото в обществения мравуняк. Относно музея на финансите, той е направен от Hong Kong Monetary Authority (министерство на парите?) и беше точно както звучи - история на парите на Хонг Конг от първите емисии банкноти, как са се променяли през годините и т.н., но не ме изпитвайте по икономика, защото нямам специални спомени.
След като покорихме най-високия човешки създаден връх, беше време да се качим и на най-високия естествен такъв. Става въпрос за връх Виктория и билото на остров Хонг Конг, който е вулканичен и следователно много стръмен.
Връх Виктория е известен и като The Peak (Върхът) или планина Остин. Намира се в западната част от остров Хонг Конг. С височина от 552 м е най-високата планина на този остров, но е почти двойно по-ниска от най-високата планина на Хонг Конг, Тай Мо Шан. Вероятно планината Остин е най-скъпата земя на света, защото много от свръх-богатите хора живеят тук. Има усещане за престиж заради историята и зрелищното местонахождение.
За да стигнем до Върха, слязохме от ifc и се насочихме към вътрешността, оглеждайки се за табели с посоката към Peak Tram, уникалния свръх-стръмен трамвай, построен от англичаните през 1888 г. и действащ досега. Той изминава разстояние от 1.4 км и се издига на 400 м. Според указанията има вариант да стигнеш до спирката на стръмния трамвай с автобус, но разстоянието е 15 минути пеша и ние закрачихме смело напред. В спирката на трамвая има сериозна опашка от хора и се чака едно 15-20 минути да слезе возилото отгоре и да ни вземе. На стената има пожълтели черно-бели снимки на англичаните със смешните им шапки и мустаци от колониално време.
Peak Tram се издига толкова стръмно, че седалките не са в една равнина с мотрисата, а са хоризонтални, докато мотрисата е под остър ъгъл. Много бързо набирахме височина и минавахме покрай доста зеленина и между онези типични много високи и тънки жилищни блокове. Очевидно в тях живее повечето от 7-милионното население на ХК.
Слизайки от трамвая на върха, попаднахме в... мол! За стигане до терасата за наблюдение се минава през няколко етажа магазини, барове и ресторанти. Въпреки жаждата ни преценихме, че не ни се дават 50 HK$ за една бира и отложихме наквасването за после. И без това гледката от терасата е достатъчно опияняваща. Сигурно половината пощенски картички от ХК са със снимка на тази гледка. Голямо клише е, но честно казано, понякога си заслужава. Стотици небостъргачи като игли сгушени в подножието на планината, след тях морето, Каулюн и при хоризонта границата с татковината на север. А ако по гледнеш в другата посока, на юг, се вижда забулено в мъгла море и нашата истинска цел: остров Лама, който веднага се познава по комините на електроцентралата. Малко под връх Виктория има група малки върхове, където баровците са си построили къщи. Жестоко място за живеене. Точно под терасата има голям космически магазин за игри на Electronic Arts под формата на сфера. Там пък готините хлапета си организират партита.
Излязохме от комплекса и решихме да бродим из съседните върхове по туристическата пътека към парк Виктория. Пътеката е съвсем официална, с указания, карта, табели и парапети, само че е в малко занемарен вид, което тук означава, че вече е започнал ремонта, както се убедихме малко по-нататък. Можете да разчитате на отдела на правителството на ХК, който отговаря за удобствата на гражданите. Железни са и винаги поправят нещо и ремонтните работи са заградени от сигнално-жълти ленти, за пълна безопасност.
По билото на планината/острова има малки жилищни комплекси, без съмнение много баровски и много добре изглеждащи. Докато бяхме там монтираха стълбове с улични лампи. Работниците са много ефективни: докато отидем и се върнем вече бяха сложили няколко стълба! Друго любопитно нещо в тези богати квартали беше как като поседнахме да отдъхнем, дойде една много мазна скъпа черна кола с шофьор-китаец и пътник - знатна бизнес дама от западен произход. Като Катрин Деньов в “Индокитай”. Тя слезе, огледа къщите, прибра се във возилото и отпрашиха обратно към града. А ние махнахме с ръце и отидохме до парка.
Там има нещо средно между палат и беседка, което беше в ремонт и затворено, но самият парк беше пълен с хора, дошли на пикник. Забавни и показателни бяха предупредителните табели за реда в парка. Общо взето е забранено да правиш каквото и да е, ако нарушаваш спокойствието на останалите. Включително викане. А изискванията за собствениците на кучета ни се струват смешни, но за тях са съвсем сериозни: ти си отговорен, ако кучето лае или притеснява хората или другите кучета и най-вече, трябва да събираш изпражненията на най-добрия си приятел. Видяхме да го правят наистина.
Толкова много обиколки, а още не бяхме се погрижили за жаждата. Върнахме се при моловете на крайната спирка на Peak Tram - мястото, наричано просто The Peak (Върхът). Там във втората сграда на втория или третия етаж намерихме така необходимия ни супермаркет. Взехме си чипс и бира Kingway, една от двете най-разпространени заедно със San Miguel, но има и много други. Седенето на бира долу на тротоара сред бамбука и палмовите дървета ни се стори леко неприлично, защото не видяхме никой друг да прави така, но ситуацията го налагаше.
Докато слезем до долу в Централен ХК, вече се смрачаваше и гледахме стъклено-стоманените небостъргачи в съвсем друга, лилава светлина. Прехвърлихме се от другата страна на морето, минахме през хостела за малко и все още не бяхме готови да се предаваме, защото трябваше да видим лазерното шоу долу в Чим Ша Чой. Този път ползвахме метрото и се появихме на Алеята на звездите малко след 8 часа, когато шоуто беше започнало.
A Symphony of Lights (幻彩詠香江 • симфония от светлини) е синхронизирана декоративна светлина с лазерно шоу, включващо 44 сгради от двете страни на пристана на Виктория и се акомпанира от симфонична музика. Технологията е разработена от австралийската фирма Laservision и е струвала около 44 милиона HK$. Досега е привлякла над 4 милиона посетителя. Световните рекорди на Гинес са провъзгласили Симфония от светлини за най-голямото постоянно светлинно-звуково шоу в света.
Без съмнение, това е едно от уникалните, велики неща на ХК. Само въртяхме глави и зяпахме. Лазерното шоу представлява пускане на музичка по високоговорителите край морето и осветяване на всичките небостъргачи и от двете страни на пристана на Виктория. Например от покрива на Two ifc излизат снопове зелени лазери на височина много повече от височината на сградата. По диагоналите на Bank of China се плъзгат плавно светлини, сякаш са живи. Другите сгради премигват във все по-шарени светлинни комбинации. Бяхме изумени и благодарни, сякаш сме свидетели на някое от чудесата на света. И може би си е така, ако го наречем чудо на модерния свят. Самата мисъл, че общината пуска всяка вечер шоуто просто за да забавлява хората - тоест, туристите - е изумителна. А когато по протока минаха фериботи, които също светеха в ритъма на музиката, ние направо онемяхме. Извънземна работа.
След края на основната програма някои от сградите продължават да светкат самостоятелно. С ей такива усмивки се насочихме към дома и сякаш скитането не ни беше достатъчно, се прибрахме пеша, за да видим парка Каулюн. Там има огромен закрит басейн, а в парка хората се шляят в приятната прохладна вечер.
Между другото, защо Linkin Park продължават да ме преследват? Хонг Конг и Банкок са поредните градове, където събитието по време на посещението ми е концерт на LP. Продължавайте така момчета, някой път може да ви гледам.