19 ноември 2007, понеделник – Хонг Конг
Днес се събуждаме отпочинали и скачаме сутринта към 8 часа с единодушното решение да бягаме за здраве по пътеките на острова. Много е приятно, не се усеща замърсен въздух и се разминаваме с други подобно настроени туристи или местни, на крак или на колело. След това още малко плаж и идва време за довиждане. Чудесно беше да открием това островче и го напуснах с мисълта, че това вероятно е любимото ми място на света.
Ето ни обратно в кипящия централен остров на ХК. Всъщност тази дума е неподходяща, защото си е доста спокойно въпреки тълпите. Културни тълпи, уютно мегаполисче. От мола в ifc като за изпроводяк си купих една скъпа джаджа. Всичко мина гладко благодарение на кредитните карти и интересното беше, че момчето, което ни прие в магазина, беше младеж-тийнейджър-студент. Както той, така и колегите му бяха много в час и не се чудиха, не питаха други колеги като у нас, а си вършеха работата със замах. И точно когато си взех джаджата и си я слагах в багажа, младежът взе, че си тръгна. Излезе от магазина и си замина. Все едно че е чакал някой да дойде да купи нещо от него и да си ходи.
Вечерта направихме трето поредно настаняване в Ах Шан Хостел. Пуснаха ни в трети вид стая и служителката явно беше нова, вероятно филипинка, защото много внимателно ни настаняваше без да знае, че сме стари кучета в това заведение. Даже малко по-късно се върна да ни донесе две бутилки вода. Имаше и още подаръци - четки за зъби.
Нощем след задължителното обикаляне на магазини, работещи до 23 часа, решихме да ходим на кино. Използвахме компютъра на хостела и помощта от близкия магазин, за да намерим най-близкия мултиплекс Broadway Mongkok Cinema. Входът на киното е тесен, като жилищен вход и салоните са разпределени някъде нагоре из етажите на сградата. Пробвах да взема билети от автомата на стената, въпреки че беше само на китайски, защото знаех как се пише Монкок и другото беше лесно. Това се случва за голямо учудване на близкия китаец, който се опитваше да помага и учудено видя как натискам правилните места по екрана. Опитът ми беше неуспешен, защото билети се купуват електронно до 1 час преди началото на прожекцията, а нашата започваше след 10 минути.
В ХК имат много забавни клипчета преди филма за предупреждение срещу телефони, закуски и подобни неприлични неща. Рекламираха много силно историческия военен епос на Питър Чан “The Warlords” (投名状 • Господарите на войната) с най-големите местни звезди. Споменах ли че Анди Лау е навсякъде? Питър Чан е страхотен ХК режисьор, страхотен е и филмът, но това не го знаех тогава, защото излизаше следващия месец. Засега си изгледахме поредния американски филм с китайски субтитри, което е забавно-образователно, защото постоянно се забелязват най-често използваните думи като 不 (бу • не), 好 (хао • добре), 王 (уон • господар) и т.н.
Следват няколко несвързани случки от Хонг Конг:
Веднъж по Mody Road в Чим Ша Чой се разигра екшън, в който един голям товарен автомобил скърши една от високите неонови табели. За първи път да видим някакъв смут в ХК. Вместо да се паникьосаме, влязохме да ядем в един близък ресторант, държан от виетнамци, където обслужването беше невероятно гадно. Много странно, защото обикновено точно обслужването е страхотно в този град.
Готини западни заведения в южната част на бул. Нейтън и бул,. Кантон са Pizza Hut и музикалния магазин HMV на бул. Hankow, което звучи като българско име, но не е.
Индийците са голяма досада. Пред “нашето” обменно бюро веднъж чакахме много време трима индийци да се навикат и да решат какво ще обменят, докато наглите им деца ни подърпваха за панталоните. За малко да стане боя.
Една вечер, на две-три пресечки северно от хостела, на третия етаж на един мол, намерихме закътано шикозно ресторантче, което не се ползваше от туристите. Нямат бира, само безалкохолни коктейли и тук се събират свежите младежи на ХК. Какъв парадокс.
В асансьор местните хора, които живеят в блока, имат навика яростно да блъскат по бутона за моментално затваряне на вратите. Правилото важи за млади и стари, мъже и жени, всички. Бързането сигурно идва от стреса в големия задъхан град?
И най-доброто за накрая: в ХК не се пуши и за нас този навик бе приятна изненада, нещо повече, пълна наслада!
20 ноември 2007, вторник – Хонг Конг
Ето, че дойде денят, в който късно вечерта трябва да напуснем чудото Хонг Конг и да се върнем към “реалността”. Не бързахме въобще, защото полетът беше малко след полунощ и имахме цял дълъг ден за моткане. Бяхме си определили този последен ден за пазаруване в любимия ни Outlet Mall в Чун Тун и се насочихме натам без бързане. По време на пътуването към Чун Тун на остров Лантау, което си е и точно по пътя за летището, се любувахме за последно на прекрасния град през прозорците на издигнатото метро. На обяд в мола ядохме в една много луксозна пицария от италианска/световна верига. След това се разделихме и си определихме среща отпред в еди-колко часа, защото да се влачиш по магазини с друг човек може да е много досадно и непрактично, защото всеки се задържа при различни щандове, пък и предостатъчно бяхме се нагледали един на друг през последните седмици.
Citygate Outlet Mall е дяволски привлекателен комплекс, защото има по нещо за всеки и всичко е по-евтино от България. Купих си разни необходими парцали, защото бях изхвърлил дебелите яке и панталон на идване. Сега трябваше да си попълня гардероба предвид заминаването към студения западен свят. Събрах и последни подаръци и се оказа, че имам проблем с чантата. Тя е спортна за носене на кърпи и маратонки, не е предназначена да се пълни толкова зверски, колкото аз бях я натъпкал. Добре че наблизо имаше магазин на Samsonite. Между другото, те правят страхотни чанти, раницата ми е на седем години, носил съм я безпощадно навсякъде и все още е в състояние почти като нова. Samsonite са номер едно. Оттам си взех един куфар с колелца, след като още от влизането продавача разбра каква е ситуацията и дори ми помогна да си прехвърля багажа в новата му квартира. На срещата отвън Николай не можа да ме познае, защото бях с друг куфар.
Беше следобяд и все още имахме много часове преди полета, затова се отправихме към киното, удобно настанено в същата сграда като мола. На касата една възрастна лелка ни разсмя като няколко пъти предупреждаваше, че филмът е забранен до 18 години. Сякаш приличахме на такива младежи. Тя обаче беше длъжна да предупреди. Въпросният филм бе “Lust, Caution” (色，戒) на Анг Лий, отново с вездесъщия Тони Люн. Николай до последния момент ходи да гледа някакви обувки и като влязохме, бяхме само двамата в салона, с големите багажи пред нас. На всеки двадесетина минути човек от охраната минаваше през салона с фенерче, вероятно да следи реда и най-вече да не снимаме филма, за да го разпространяваме пиратски. За щастие, нямахме такива намерения.
Филмът е исторически за Втората световна война и действието се развива в Шанхай и Хонг Конг, където по едно време аристократичната героиня на Джоан Чен се изцепи: “Омръзна ми в този централен остров, нека да ходим на пазар в Чим Ша Чой!” при което и двамата щяхме да се задавим от смях. Не че е нещо особено, но често сме били на това място наскоро и ето го, преследва ни и от екрана.
Докато разучавахме как да се прехвърлим в HKIA, открихме по-евтин начин за стигане до летището от центъра. С метро Център-Чун Тун е 15.5 HK$, после Чун Тун-Летище с автобус за 3.5 HK$, вместо автобуса за 33. От Чун Тун автобусът минава много малко разстояние, но следва най-завъртяния маршрут на света. Защото е предназначен не за туристи, а за служители, и минава покрай всякакви видове сервизни изходи на HKIA.
На летището имахме много време, но пък и имаше доста голяма опашка за регистрация за нашия полет. Народът се състоеше от китайци, впуснали се към Обединеното кралство, сред тях семейства с малки деца, възрастни двойки, студенти. Една китайка беше голяма оптимистка, защото вкара невероятно обемист плосък правоъгълен пакет, нещо като опакована врата, само че двойно по-голям от обикновена врата. Може да си е носила маса за тенис... Винаги съм се учудвал как минават хора с прекалено големи багажи, а ние винаги сме стриктни до килограма. Например моят багаж беше 16 кг от максимум 20. Полетът доста се забави и първо пускаха хората с билети с места или първа класа и настана някаква обърквация. Сигурно сме висели 4 часа на HKIA тази вечер. С полета всичко беше нормално и можем да прескочим направо в следващата глава на следващия континент.