лятото на 2007 - София
Планирането на ноемврийското пътуване започна още от лятото. След като се рових достатъчно време из kayak.com, открих точно каквото ни трябваше- най-изгодната оферта за полет до Хонг Конг. А именно с авиокомпанията OasisHongKong, която е основана в ХК и лети само между там и Лондон или Ванкувър. Комбинирахме тази оферта с офертата на WizzAir от София до Лондон и планът беше пуснат в действие. След като бяхме убедени, че билетите ни до Азия чакат търпеливо в паметта на някой компютър (електронно плащане и билети, слава на Интернет), спокойно довършихме плана според бюджета. Не след дълго имахме и билети на SriLankan Airlines от ХК до Тайланд, Страната на усмивките. Следващата стъпка беше посещение до канцеларията на Уважаемия консул на Кралство Тайланд в България, господин Виктор Меламед. Там изненадата беше, че консулството се намира в обикновен апартамент в кооперация на Канала и Графа и единствените надписи са на звънеца на входната врата и на изкъртения звънец горе на етажа. Странно, защото туризмът в Тайланд е огромен и сме свикнали да виждаме обаятелни тропически брошури. Направихме си и електронни визи за Камбоджа, което си е удобно и работи без грешка. Пращат ти по е-пощата виза, разпечатваш си я и я слагаш в паспорта. Направи си сам. Що се отнася до Хонг Конг, Специалният административен регион на Народна република Китай (официалното му име), не иска визи от братските български граждани.
Пътешествието започна в една неделна сутрин от леговището на евтините авиокомпании, Терминал 1 на летище София, с полета на WizzAir до английската столица. Пътуването до Великобритания вече е много по-лесно в сравнение с преди 2007 година и освен че няма визи, не ни занимават с попълване на формуляри при пристигане. Кацнахме на летище Лутън към 10 часа, когато времето беше нетипично слънчево. Оттам се пътува с безплатен автобус до гарата, откъдето срещу £11 се качихме на влака за централен Лондон, десет-милионната столица на Англия. Разстоянието се минава за около 50 минути и по пътя се виждат зелени английски ливади и изведнъж се влиза в типичните тухлени тунели. Имахме една среща на гарата London Bridge и малко закъсняхме заради постоянните ремонти на лондонското метро през уикендите. Плюс съответното търчане по заобиколни пътища на подземната тръба. Все пак остана достатъчно време за една бърза обиколка на централните забележителности.
В късния следобяд с вълнение си взехме билет от машина за влака до летище Гетуик, откъдето ни беше полета за ХК от около 18 часа. Вече беше съвсем тъмно и половинчасовият път до летището беше на сляпо. Каква беше изненадата ни, когато влакът ни стовари директно в терминала - никакви бусчета, никакви разходки и следене на табели. Опашката на Гетуик беше огромна, но бяхме предвидили 1-2 часа време преди полета и нямахме грижи. На гишето на OasisHongKong явно за първи път виждаха български паспорти и им трябваха десетина минути и една допълнителна колежка, за да разберат очевидното: ще стъпим в ХК. При проверката за безопасност ни накараха да си събуваме обувките и за щастие нямаше пострадали от аромата. Самолетът на OasisHongKong е Boeing 747-400 и е от големите екземпляри, с три групи от по няколко реда седалки. Външната група е от три седалки, а средната - четири. На гърба на предната седалка е вграден стандартния телевизор с музикални, филмови и служебни канали. Както и изглед навън и информация за полета: колко време остава, точна позиция на картата на света и прочие. Спахме по малко от време на време, гледахме части от “Spiderman 3” и така 12-13 часа.