Празничен азиатски уикенд – Хонконг 2024, част 1

Няма какво да декларирам

В началото на 2024 дойде ред на поредното ми полу–редовно пътуване до Хонконг, с цяла поредица от първи пъти:

• Полет с Boeing 777-300ER на Cathay Pacific. Заради стачката на Lufthansa пътуването започна с пълен Airbus A340-300 на Swiss – ветеранът с четири двигателя и един етаж, който сякаш отказва да се пенсионира
• В „зимата“
• В навечерието на Китайската нова година
• Само за уикенда
• Предварително инсталирана eSIM карта за данни вместо чакане на опашка за физическа SIM
• Дигитална Octopus карта за пътуване, вече в Express Mode – докосваш и тръгваш без ръчно активиране
• Без никакъв багаж. Всичко необходимо в джобовете на якето:
  • четка и паста за зъби
  • коктейл от спешни лекарства
  • бельо
  • връзка резервни HKD
  • масивен power bank

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Toggle full screen

Close modal window

Previous

Next

На изток

Спокоен полет с Austrian Airlines до Виена и стегната връзка – около час. До гейта стигнах буквално навреме, последван от кратък хоп до Цюрих. Там – летищен влак до другия терминал, присъединяване към ~230 съпътници по пътуване и настаняване за дългия междуконтинентален полет.

Интериорът на пълен Airbus A340-300

Половината от 11-часовото пътуване премина в обятията на Морфей, а после кацането започна почти неусетно. Първият нов (за мен) мега строителен проект се показа: впечатляващият 55-километров мост Хонконг – Жухай – Макао с подводна секция в делтата на Перлената река, за да минават големи кораби.

• 

• 

• 

Toggle full screen

Close modal window

Previous

Next

Преминаването през паспортния контрол и качването на Airport Express беше бързо и лесно, а Octopus картата спести нуждата да купувам билет. Чистият вагон предлагаше интернет и любопитна екстра – врътка за силата на звука на облегалката, която управляваше говорителя в подглавника с пусната реклама. По време на 30-минутното пътуване до центъра получих важен бизнес разговор – съвсем в духа на търговската столица.

Обратно в града

Излизането от станция Hong Kong беше директна среща с онова познато вълнение, което трудно се описва. За впечатлителен човек от провинцията да си тук е неописуемо вълнуващо. Скоро дойде и леко объркване – в този триизмерен лабиринт е жизненоважно да знаеш точно кой тротоар да поемеш, на кое кръстовище да пресечеш, кой надлез или коя сграда да минеш, за да избегнеш множеството задънени улици и неочаквани бариери. (Повече по-късно)

Трафикът в Central под пешеходни надлези

Вечерята беше наблизо, в Lan Kwai Fong – прочутата нощна Мека. Като по-спокоен вариант на Khao San Road в Банкок: море от барове, ресторанти и по нещо за всеки. Преди „прибирането“, кратка разходка позволи да се насладя на приятно топлата, но не гореща хонконгска зима. Погледът ми улови последния впечатляващ небостъргач – заобленото чудо на Заха Хадид The Henderson. Как изобщо намериха място за него между другите кули?

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Toggle full screen

Close modal window

Previous

Next

Градският транспорт тук е незабравим – сред най-добрите в света. След малко повече вечеря от необходимото в Central, автобусът ме остави точно пред хотела в Causeway Bay, третия район на изток от Admiralty и Wan Chai.

Хладен прием

От 35-ия етаж гледката посрещна сънените очи, готови за душ, местно време за сън и победа над джетлага. Но ме чакаше неприятна изненада – нямаше топла вода. В следващите два часа хотелският персонал се мобилизира: рецепционистът, мениджърът и дежурният техник. Последният – любезен мъж на средна възраст – показа истинска отдаденост и от време на време търсеше помощ с превода през телефона си.

• 

• 

Toggle full screen

Close modal window

Previous

Next

Липсата на бърз душ беше неприятна, но хладната глава надделя. Това беше пълен висок хотел в най-натоварения празник, а водното налягане си имаше граници. Накрая постигнахме частичен успех и дойде време да приключа деня.

Продължава във втората част със завръщане в рая, градско плаване, маймуни и дракони.

Облачно утро на остров Хонконг