Как пробутах дзен на китаец

По време на следобедата разходка около заспалия бедуински лагер в Уади Рум, се засякохме с Алекс. Младеж от Хонг Конг, с Nikon D300 и в очакване на една година гурбет в Дубай.

Всичките перипетии в пътуването – изнудвани за пари, станали в 6 ч сутринта и други подобни – не можеха да не направят впечатление на всеки. Той сподели, че понякога е доста трудно да си турист и постави под въпрос дали си заслужава усилието. Изнервяне и умора, възнаградени с моментни проблясъци пред някое друго чудо на света или природна гледка.

Аз отговорих, но не е ли така и самият живот? Правиш много усилия и получаваш кратки моменти щастие, когато всичко изглежда че си идва на мястото. Въпросът е как оценяш положителните случки.

Той се замисли за момент, кимна утвърдително с глава и се усмихна. И продължихме към ролите си в туристическата програма.