Лов на дребни хищници

Честита успешна премиера на нов български филм на голям екран! “Нов” заради страхотната цифрова камера, неразличима от 35мм и “български” заради поддържането на огъня на свещенните “ценности” на българското кино. Което го улавя в няколко опасни капана.

• Ретроспекции. Най-“любимият” капан на този скромен зрител. Последван от бъдеще-спекции и една замайващо усукана паралелно-хронологична концепция;
• Ненаситен цвят, правещ филма почти черно-бял. Да използваш адски добра нова камера и да коригираш цветовете така, че да изглежда като обикновено MiniDV, е малко странно;
• Половината от времето е запълнено с удължен елегичен етюд, медитиращ върху екзистенциалните дълбини на историческата обусловеност и взаимните обществено-личностни конфликти.

Честно казано с правилната нагласа горните неща могат да се пренебрегнат. Композициите и движението на камерата бяха страхотни, има поне една чудесна каскада и понякога хуморът наистина работи. Радвам се, че има амбициозни продукции, но смятам, че Източни пиеси вдигна прекалено високо летвата за близките ±20 години. Може би защото филмът на Камен Калев е съвсем друго животно – европейско кино – и твърдо се отказва от лов на дребни идеи.